Съгласно чл. 177 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган.

Допреди няколко години, в практиката съществуваше нееднозначно тълкуване относно обхвата на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС.

Спорът беше концентриран върху въпроса дали тази отговорност се ограничава единствено до размера на данъка или обхваща и лихвите. Част от съдебната практика приемаше, че лихвите не са включени в обхвата на отговорността. Другата част от практиката застъпваше становището, че отговорните по чл. 177 ЗДДС лица са задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК и като такива по силата на чл. 16, ал. 3 във връзка с ал. 1 ДОПК отговорността им обхваща, наред с данъците, и лихвите и разноските за събирането им.

С Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. ВАС възприе второто становище, като заключи, че обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.