Приемането на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) постави редица нови изисквания и задължения както пред държавните органи, така и пред бизнеса и гражданите. С цел плавна адаптация на търговския оборот към новата валута, на 16.07.2026 г. в Народното събрание бе внесен Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗВЕРБ, който предвижда съществени облекчения за бизнеса. На 02.09. на първо и второ четене в едно заседание промените бяха приети от Парламента.

I. Основни акценти в предложения законопроект

Промените, внесени от група народни представители, засягат пряко разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от ЗВЕРБ:

1.       Удължаване на срока за привеждане на устройствените актове в съответствие (чл. 32, ал. 1 ЗВЕРБ):

По действащата нормативна уредба, законът предвижда 12-месечен срок от датата на въвеждане на еврото, в който капиталовите дружества са длъжни да приемат изменения във вътрешните си правилници и устройствени актове, съгласно закона.

Предложена промяна е този срок да бъде удължен от 12 на 36 месеца. Това цели да се осигури на търговските дружества достатъчно време за техническото и юридическото превалутиране на техния капитал.

2.      Отпадане на задължителното едновременно обявяване (чл. 32, ал. 4, изр. 1 ЗВЕРБ):

Разпоредбата на чл. 32, ал.4, изр.1 ЗВЕРБ задължава търговските дружества да представят актуалните си дружествени договори, устави или учредителни актове за обявяване след извършено превалутиране в Търговския регистър едновременно с подаването на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване.

Предвижда се допълнение на текста, като в края на изречението да се добави изразът: „в случаите, в които по закон е необходимо тяхното представяне“, като с тази корекция отпада изискването промененият устав/дружествен договор/учредителен акт да се подава едновременно с подаване на първото следващо вписване, освен ако за промяната на устройствения акт няма друго изрично законно основание. Така отпада и стриктната обвързаност превалутирането на капитала да се извършва задължително при първото последващо регистърно производство.

II. Основни цели и практическо значение

Целите на Законопроекта са да се намали административната тежест както върху дружествата, така и върху администрацията. В мотивите са изразени рисковете както за търговците във връзка с приемането на актуалните учредителни актове/устави/дружествени договори, така и за администрацията, в частност Агенцията по вписванията, която отговаря за разглеждането и обявяването на подадените със заявления промени и може да достигне до свръхпретоварване. В мотивите на законопроекта се посочва, че тези рискове могат да доведат до забавяне на разглеждането на подадени заявления от страна на Агенцията по вписванията, така и до неспазени срокове и потенциални административни санкции за търговците.

Законопроектът прави важна промяна от практическо значение за капиталовите дружества, която се изразява в отпадането на задължението за представяне на учредителен акт/устав/дружествен договор едновременно с обявяването на годишния финансов отчет на дружеството, освен ако в съответния учредителен акт/устав/дружествен договор не се извършени други задължителни за обявяване промени по закон.

III. Развитие на ЗИД на ЗВЕРБ към момента

Разпределената за водеща комисия за разглеждане на законопроекта, а именно Комисията за бюджет и финанси, в Доклад по законопроекта за изменение и допълнение на ЗВЕРБ от 27.08.2026 г. потвърждава мотивите на народните представители, вносители на законопроекта, гласувайки с пълно единодушие: 18 гласа „За“, 0 гласа „Против” и 0 гласа „Въздържали се“, като подкрепа за приемането му е изразена и от Министерството на правосъдието, а на 02.09. законопроектът бе окончателно приет.

Законопроект за изменение на ЗВЕРБ е внесен и на 14.07.2026 г. от друга парламентарна група, с предложение за отпадане изцяло на срока за превалутиране на капитала на капиталовите дружества, но поради опасения за нестабилност и липса на дисциплиниращ ефект този законопроект не е получил подкрепа.